Бавно политиката убива
заетия с оцеляване народ.
Ежедневната помия ни залива,
къде да търсим брод?

Търпението ни отдавна свърши
оскъдните надежди си броим
и чужда сила вече кърши
духа ни инак несломим.

Да бъдем или да не бъдем-
това е вечният въпрос.
Решението скоро да измъдрим
към бъдещето да направим мост!

Галина Василева
18.10.2015г.

Хубаво социално стихо... Не знам дали ще измъдрим нещо свястно, надеждно...